Ето къде ме захвърлиха най-накрай.
...Най-накрая? Глупости. Моят живот една сега започва.
Всъщност всичко започна вчера...

- Хей...... - казах аз. Изведнъж се бях озовала в нечие тяло, като че ли женско. Опитах да размърдам пръстите си - стана! Комуто и да принадлежеше това тяло, аз можех да го контролирам.
Огледах се. Пред себе си виждах компютър и някакъв сайт...... Като че ли беше http://diary.ru/... Някой бе започнал да пише нов пост, ала не го бе дописал. Този някой сякаш планираше да изчезне.....
Почнах аз да пиша. Какъвто и да беше този дневник, сега той бе мой! Поне тогава така си мислех...
И тогава почнах да ги чувам. Гласове! Не различавах думите, но..... Като че ли спореха.
И като че ли спореха за мен.
Не след дълго някой най-нахално ме избута и аз отново се озовах някъде в небитието... Откъдето, впрочем, идвах.

Впрочем, казвам се Арч. Не търся приятели. Не че познавам някого....... Приятелството с мен крие твърде много рискове. И за двете страни.
Просто..... Аз пиша за да живея.

Поздравявам те, че си тук! Няма да съжаляваш!:)

Otkachalka li si?